Златото на България - източници, находки, използвани технологи

1. Златото на България - източници, находки, използвани технологи проф. дтн Руси Русев, д-р Йордан Бояджиев, Христо Терзиев

2. Източници на злато река Луда Камчия река Златаришка река Тревненска река Мараш река Саплама река Турийска река Тунджа река Велека река Левченска

4. Находки от злато Дуранкулак Хотница Подобни находки от Варна

5. Хотница Дуранкулак Варна

7. Използвани технологии Коване Леене Пробиване с удар Изрязване Огъване на дорник Пробиване с лък Полиране

8. Изследваните златни метални предмети от Варненските халколитни некрополи, Дуранкулашкия некропол и Хотнишката могила са изработвани предимно чрез леене в керамични или каменни двуделни форми с последващо коване и полиране; - При находките от Дуранкулак и Хотница е установен един вид пробиване - чрез остър деформиращ инструмент (шило), а при тези от Варна се появява и втори способ на пробиване - свредловане. - При изследването на златните идоли е установена голяма прилика във формите, което сочи към общ първичен металургичен център - При изследването на пластините можем да ги разграничим на два вида: плоски и изпъкнали (получени с допълнително приковаване). В Дуранкулак се срещат само от първия тип, в Хотница от втория, а във Варна и от двата вида. - При изследването на златните спирали и халки се установи, че златната тел в Хотница е получена чрез многократно приковаване, докато предметите от Варна и Дуранкулак са изработени чрез валцоване. - Златната тел, служила за направата на спирали и халки, бива два вида: с кръгло и правоъгълно сечение. В Хотница и Дуранкулак се наблюдават само предмети от тел с кръгло сечение, докато във Варна се срещат и двата вида. - Огъването на телта в Хотница се е осъществявало чрез коване, докато във Варна и Дуранкулак са се използвали дорници. - Златните мъниста от Варна и Дуранкулак могат да бъдат разделени на два вида: направени от тел и отливки. - На базата на всички направени сравнения можем да заключим, че предметите намерени в Хотница са изработени по един по-примитивен начин в сравнение с тези от Варна и Дуранкулак. Липсват сложни отливки, каквито има в другите две древни селища. Предметите от Хотница са направени главно чрез коване в студено състояние. - При сравнение на предметите от Варна и Дуранкулак можем да намерим много прилики и да предположим, че двете селища са заимствали знания едно от друго. - Съдейки по изобилието на предмети и способи за направата им, можем да обобщим, че древната цивилизация край Варна е била връх в развитието на праисторическата металургия. - На базата на химичния състав на предметите можем да кажем, че концентрацията на злато при предметите от Варна варира от 85% до 95%, което показва, че златото е добивано от няколко различни източници. Като предполагаеми такива можем да посочим реките Луда Камчия, Мараш, Тунджа, Левченска и Велека. - При изследването на химичния състав на предметите от Хотница можем да кажем, че вероятно златото е добито от един и същ източник, понеже концентрацията на Au варира в рамките само на 5%. Като предполагаеми суровинни източници можем да посочим реките от горното течение на Янтра, конкретно Тревненската река.

9. Благодарим за вниманието!