Платформи за е-обучение с отворен код ( OS LMS)

1. Платформи за е-обучение с отворен код (OS LMS) Катедра “Информационни технологии” ФМИ, СУ “Св. Кл. Охридски” Национален семинар по електронно обучение София, 26 май, 2005

2. Съдържание • Същностна платформите с отворен код • Организации, поддържащи и развиващи платформи за е-обучение с отворен код • Политика на Европейската комисия относно платформите с отворен код • Силни и слаби страни на платформите с отворен код • Факти, практики и резултати от използването на платформи за е-обучение с отворен код във висшето образование • Тенденции, прогнози и предизвикателства относно използването на платформи за е-обучение с отворен код • Обобщение и изводи

3. Същност (1) • Отворен код (Open source), Програмно осигуряване с отворен код (Open sourcesoftware) – разпространява се с лиценз, позволяващ на потребителя свободно използване, промяна и (задължително) разпространение както на програмното осигуряване, така и на изходните кодове. • Синоним на свободно или безплатно програмно осигуряване (free software).

4. Същност (2) • Отвореният код (ОК)донесе съвременната ИКТ революция – Интернет, Web, GNU, Линукс, и много други. • Възникнал през 60-те и 70-те години на миналия век, днес се превърна отсофтуерен в социален феномен с огромно значение за бизнеса и обществото.

5. Принципи • Универсалност – отвореният характер го прави приложим навсякъде • Общностна ангажираност – базиран на идеите за свободен обмен на идеи и за съвместна работа • Общностна значимост – базиран на идеи, значими за обществото, а не за отделния индивид • Непрекъснато доказване – постоянен групов анализ на резултатите

6. Форми • Отворено съдържание – свободен достъп до всякакъв вид информация • Отворена култура – свободен достъп до културното наследство • Отворено правителство – свободен достъп до услуги за гражданите • Отворено управление – свободен достъп на гражданите до управлението • Отворена политика – свободен достъп на гражданите до политиката и политиците • Отворено проектиране – свободен достъп на всички при проектирането на различни артефакти • . . .

7. Разпространение • Най-масово във Франция, Германия, Швейцария – в множество министерства и ведомства • Активно се внедрява в Англия и Испания – в публичната администрация • Богат опит в северно-европейските страни – в публичния сектор • Много силно движение в Бразилия и Латинска Америка

8. Политика на Европейската Kомисия относно платформите с отворен код • Ясно деклариран приоритет с оглед interoperability, сигурност, редуциране на разходите, прозрачност, стандарти • Подкрепата на OSS в Европа има ясен социо-политически характер • ЕК финасира изследвания за използването на OSS в програмите IST and IDABC (Interoperable Delivery of European eGovernment Services to public Administrations, Businesses and Citizens) http://europa.eu.int/idabc/en/chapter/470 • Call 4: Adoption of Open Source Software • Call 8: Action line targeting explicitly F/OSS • eLearning Portal: http://www.elearningeuropa.info/

9. Организации, поддържащи и развиващи платформи за е-обучение с отворен код • SIG Open Source Software for E-Learning in Europe (OSSEE) (http://www.ossite.org) • Project JOIN– за подпомагане на Европейски организации за внедряване на платформи за е-обучение с отворен код • OpenSource Portfolio Initiative (OSPI) http://www.theospi.org/ • OSS Watchhttp://www.oss-watch.ac.uk/

10. Системи с отворен код в образованието • Операционни системи (Линукс, BSD) • Офис приложения (Open Office) • Интернет услуги (ел. поща, Уеб и др. – ThunderBird, FireFox, …) • Бази от данни (MySQL) • Управленски информационни системи • Платформи за е-обучение • Инструментални средства и среди за обучение

11. Някои платформи за е-обучение с отворен код • .LRN http://www.collaboraid.biz/products/dotlrn • ATutor http://www.atutor.ca • Bodington http://bodington.org • CampusSource http://www.campussource.de/ • Claroline http://www.claroline.net/ • EduZope http://www.eduzope.org/ • ILIAS http://www.ilias.uni-koeln.de/ios/index.html • Manhattan http://manhattan.sourceforge.net • Moodle http://www.moodle.org • OpenUSS http://openuss.sourceforge.net/openuss/index.html • Spaghetti Learning http://www.spaghettilearning.com • uPortal http://mis105.mis.udel.edu/ja-sig/uportal/

12. Силни страни (1) • Одит и прозрачност – всеки може да разгледа всички технически детайли на системата • Отвореност, която води до съревнование • Гъвкавост, управляемост, свобода, собственост • Системите с отворен код имат по-дълъг живот • Прогнозируеми и много по-ниски цени • Собствеността и ангажирането на потребителя води до по-голяма мотивация, което увеличава качеството • Свободният обмен на идеи и съвместният начин на работа увеличават иновативнотта • Преносимост и съвместимост

13. Силни страни (2) • Стимулират иновативността в образователните технологии • Осигуряват избор и разнообразие от педагогически подходи и практики • Поддържат и осигуряват разнообразие от учебни контексти и възможности • Могат напълно да се пригодят към нуждите на конкретната институция

14. Слаби страни • Разходи за преход от наличните към нови системи с отворен код • Необходимост от високо квалифицирани специалисти • Липса на достатъчно опит и практика • Слабости с качеството на документацията и поддръжката

15. Митове за отворения код • Има нужда от персонал, който да поправя грешките. Няма нужда от такъв персонал. Практиката на отворения код позволява много лесно поправяне на грешки. • Няма професионална поддръжка. Днес всеки проект с отворен код включва такава. • Системите с отворен код се създават от тийнейджъри. Днешните системи с отворен код се създават от високо квалифицирани професионалисти. • Системите с отворен код не са с високо качество. Днес има много примери за обратното. • По-малко внимание се отделя на сигурността На практика е точно обратното.

16. Факти, практики и резултати от използването на платформи за е-обучение с отворен код • Moodle срещу Blackboard – статистическо проучване на университета Хумболдт, САЩ Обща оценка: Без предпочитания – 42.9%Предпочитат Moodle - 35.7% Предпочитат Blackboard - 21.4%

17. Опит на ФМИ с платформи за е-обучение с отворен код Инсталиране и експериментиране с шест OS платформи(e-learning.fmi.uni-sofia.bg) • ATutor • Moodle • Spaghetti Learning • ILIAS • Manhattan • BODINGTON

18. Сравнителна характеристика на три от платформите:Moodle, ATutor, ILIAS

19. Комуникационни средства

20. Средства за обучаемите

21. Средства за администриране

22. Средства за преподавателя, свързани с провеждане на курс

23. Разработка на обучението / стандарти

24. Хардуер / Софтуер

25. Цени / Лицензни политики

26. Тенденции, прогнози и предизвикателства • Все по-широк обхват на системите с ОК • Основно направление на изследванията – нови архитектури и стандарти • Все по-голямо внимание се отделя на анализ на нуждите и използваемостта • Системите с ОК се превръщат в културен и социален феномен • Основните проблеми са свързани със създаването на общоприемливи бизнес модели и правни практики

27. Обобщение • Системите с отворен код в обучението са реалност и с много предимства • Съществува впечатляващо разнообразие от висококачествени платформи за е-обучение • Съществува професионална поддръжка за редица платформи за е-обучение с отворен код

28. ДЕМО:MOODLE

29. Разработване и провеждане на курс с Moodle • Надежност и устойчивост на системата • Простота и интуитивност на работата ? • Гъвкавост и възможност за поетапно настройване на курса (според уменията на преподавателя) • Вградени педагогически подходи за активно учене (дейностен подход) • Добри възможности за комуникация в рамките на курса • Богати възможности за обратна връзка и оценяване • Проследяване на работата и напредъка на студентите във всеки един момент

30. Moodle-портал на Катедра ИТ

31. Регистрация на студенти за курс

32. Настройка на курса – изглед за преподавателя

33. Настройка на курса – изглед за студента

34. Създаване и редактиране - ресурси

35. Създаване и редактиране – дейности (активно учене)

36. Интуитивна и логично проектирана работа с ресурсите за курса

37. “Лекция” (1)

38. “Лекция” (2)

39. Задание

40. Комуникация – Форуми (1)

41. Комуникация – Форуми (2)

42. Профил на студент

43. Мониторинг на активността на студент

44. Мониторинг на изпълнение на заданията (на студент и общо)

45. “Дневник” на оценките

46. Идентифицирани слаби страни • В комуникацията – липса на въртрешна система за електронна поща и за кратки съобщения • Проблеми, които могат да произтекат от използваните външни e-mail адреси • Трудно изпращне на общ e-mail до всички студенти в курса • Чат-а в системата е добър, но не е private • Студентите не знаят това, ако не им се каже изрично

47. Други (неизползвани) възможности • Разработка на интерактивни “програмирани” уроци • Разработване, провеждане и (автоматизирано) оценяване на различни видове тестове • Студентско портфолио • По-пълно оползотворяване на заложените основни педагогически подходи в системата - дейностен и проектно-базиран • Създаване на SCORM-обекти • Работно пространство за създаване и публикуване на студентски продукти • ....