„НОВ ЗЕЛЕН РАСТЕЖ – УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ ЗА ПРИРОДАТА, ЗА ХОРАТА, ЗА ИКОНОМИКАТА”

1. УПРАВЛЕНСКИ ПРОЕКТ НА БСП В СЕКТОР ОКОЛНА СРЕДА И КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИПолитически цели, управленски приоритети и технологична рамка „НОВ ЗЕЛЕН РАСТЕЖ – УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ ЗА ПРИРОДАТА, ЗА ХОРАТА, ЗА ИКОНОМИКАТА” София, Април, 2012 г.

2. Органиграма на управленски проект на БСП в сектор Околна среда и климатични промени Основни програмни документи на ООН и ЕС по околна среда и устойчиво развитие, научни институти Разработени и в процес на разработка по темата документи на ПЕС Национални стратегически и програмни документи, секторни стратегии • Управленскипроект „Новзеленрастеж – устойчиворазвитиезаприродата, захората, заикономиката” • Политическицели • Природата – устойчивостнаприроднатасреда • Хората – устойчивокачествонаживот и производство • Икономиката – устойчивзеленрастеж • Управленскицели • Опазваненаоколнатасреда, биоразнообразието и природнитересурси; • Устойчиважизненасреда и ресурснаефективност; • Преходкъмнисковъглероднаикономика;

3. 1.Опазване на околната среда, биоразнообразието и природните ресурси 2. Устойчива жизнена среда и ресурсна ефективност 3. Преход към нисковъглеродна икономика • Биоразнообразие • Води • Въздух • Почви • Гори • Зелени градове и региони • Транспорт и здравеопазване • Отпадъци • Екологично образование и култура • ОПОС • Нисковъглеродна индустрия • - Енергийна ефективност • - ВЕИ • - Газификация • - АЕЦ • - Иновации • Зелени работни места • Превантивна дейсност • Селско стопанство • Туризъм • Търговия с емисии и климатични промени • .Разработване на Управленска програма 2013-2017 за сектор околна среда (II-a фаза). • .План за действие и индикатори за изпълнение

4. ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ Проблемии предизвикателства Финансова и икономическа криза Бедност и безработица Влошено състояние на околната среда и качество на живот Свръхпотребление Натиск върху природните ресурси Липса на технологични и екологични иновации Висока енергийна интензивност Екологична кредитна криза

5. ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ Въпросите • Кои са новите принципи и цели за икономическата, социалната и ценностната интеграция на Европа? • Как е възможна в тези условия социалната държава? • Как се постигат растеж и перспектива в тези условия? Отговорите • Не неолиберален неоколониализъм, а устойчиво развитие, ресурсна ефективност и растеж. • Не свръхполза и свръхпечалба, а растеж, иновации и заетост. • Устойчиво развитие на конкуретните предимства, вместо подчиняване на външни, несистемни и безперспективни цели. 3 Принципа * 3 Политически цели * 3 Управленски цели

6. ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ • Принципите - ССС • Свобода • Справедливост • Солидарност • Политически цели • Природата - като устойчивост на природната среда; • Хората - катоустойчиво качество на живот и производство; • Икономиката - като устойчив зелен растеж; • Управленските цели • Опазване на околната среда, биологичното разнообразие и природните ресурси; • Устойчива жизнена среда и ресурсна ефективност; • Преход към нисковъглеродна икономика;

7. УПРАВЛЕНСКИ ЦЕЛИ А. Опазване на околната среда, биологичното разнообразие и природните ресурси • 1. Биологичното разнообразие – „завръщане в бъдещето”. • Констатирани проблеми • Сериозно изоставане - изграждане на Националната екологична мрежа, планове за управление на природни паркове, изграждането на НАТУРА 2000. • Занижен контрол по прилагане, изпълнение и спазване.

8. Специфични цели: Национална програма за възстановяване и развитие на биоразнообразието в България – разработване и прилагане. Заповеди за обявяване на защитените зони и определяне на забранителните режими за различни дейности в тях – ускоряване.  Опазване редките и защитени растителни и животински видове и техните местообитания, които са от национална значимост – ефективна регулация. Планове за управление на защитените територии и планове за действие за растителни и животински видове – приемане. Създаване на нови работни места в сферата – нормативна подкрепа. Санкции за всеки, който не изпълнява или нарушава мерките по дейности в Натура-зоните – наказателна отоговорност.

9. 2. Достъпни и висококачествени водни ресурси Рационалното използване на водите Справедливото разпределение за населението, икономиката и екосистемите Опазването и възстановяването на количеството и качеството на водните ресурси. Констатирани проблеми Лошо състояние на водната инфраструктура Изоставяне при одобряването на ПУРБ Липса на рамка за действие за околната среда в Черно море

10. Специфични цели: • Добро състояние на повърхностните и подземните води на територията на страната до 2015 г. • Намаляване на замърсяването. • Хармонизиране на българското законодателство в областта на политиката за морска среда за околната среда в Черно море до 2020. • Ефективен контрол и превенция от наводнения. • Опазва количеството и качеството на подземни води за питейно водоснабдяване. • Стриктен контрол над качеството на питейните води. • Въвеждане на подход „интернализация” на разходите за водоползване и за замърсяване на водите.

11. 3. Устойчиво подобряване на качеството на въздуха • Констатирани проблеми • Липса на адекватни мерки по разработване и изшълнение на програми за КАВ. • Наднормено замърсяване с ФПЧ в 30 български града. • Неадекватно управление от страна на общините. • Специфични цели: • Контрол върху индустриалните източници на замърсяване на въздуха с акцент отговорностите на общините. • Въвеждане на прецизна система за следене на показателите за качество на атмосферния въздух. • Изпълнение и контрол на Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух (2007 г.).

12. 4. Опазване на почвения ресурс • Констатирани проблеми • Ерозията представлява директна заплаха за над ¾ от почвените ресурси на България. • Локалните замърсявания на почвите застрашават както околната среда, така и общественото здраве. • Слаба рекултивация на терени, нарушени при добивна дейност. • Специфични цели: • Създаване на стимули за приоритетно използване на органични торове • Въвеждане на регламенти за сеитбообръщения • Създаване на полезащитни горски пояси.

13. 5. Подобряване на горския мениджмънт • Констатирани проблеми • Безконтролно изсичане на гори • Неефективно управление и охрана на горските ресурси • Слаба превенция и контрол на риска от горски пожари • Специфични цели: • Поддържане и нарастване на горските ресурси и техния принос към глобалния въглероден цикъл. • Създаване на модел за многофункционална горско стопанство. • Повишаване капацитета за охрана на горите.

14. УПРАВЛЕНСКИ ЦЕЛИ Б. Устойчива жизнена среда и ресурсна ефективност 1. Зелени градове и региони Констатирани проблеми За последните 10 години регрес на зелената среда. Неустойчиви урбанистични решения. Силен натиск на застрояването върху градската среда. Инвестиции основно в пътища, настилки, асфалт, инфраструктура. Радикално влошена жизнена среда.

15. Специфични цели: • Градът - лидер в промените за опазване на околната среда: • - градини и паркове • - пасивни сгради • -улично осветление от светодиоди, • -алтернативни източници на енергия от отпадъци, • -програма за поощряване на местния бизнес при прилагане на иновациите; • Град на активни хора - приоритет за пешеходното и велосипедно движение, особено в централните градски части.  • Привлекателен и жив градски център - зони за почивка, отдих и развлечения. • Развитие на парковата система и обвързването й с градския център. • Подкрепа на индустриите и бизнеса, свързани с културата и културно-историческото наследство • Създаване на мрежа «Зелените градове на България'' по модел, еталон – зелен град, носител на „зелен сертификат” • -екологична инфраструктура • -устойчив транспорт • -възстановени градски зони • -подобряване на парковата среда, • -енергийно-ефективно осветление и отопление • -норми на КАВ • -градски ВЕИ • електронна община

16. 2. Устойчив транспорт с грижа за здравето на хората и околната среда • Повишаване качеството на живот чрез повишаване ефективността на транспортните услуги при съблюдаване за опазване на околната среда и човешкото здраве. • Констатирани проблеми • Транспортният сектор - висока енергоемкост и зависимост от петролни продукти – 98% от общо употребената енергия през 2009 г. • Mалка част от автомобилитe отговарят на повишаващите се екологични изисквания. • Aвтомобилният транспорт отделя 49 % от азотните оксиди, 57 % от въглеродния оксид, 19 % от неметановите летливи органични съединения. • Шумът от транспорта съставлява 80-85% от общия шумов заряд в гъсто населените зони. • Лошо състояние на пътната и железопътна инфраструктура. • Зимното поддържане на пътищата се извършва със субстанции, чиито състав и качества не са съобразени с екологичните изисквания.

17. Специфични цели: • Фискални мерки за оптимизация на транспортните разходи и ползи. • Повишаване на енергийната ефективност на подвижния състав на различните видове транспорт. • Намаляване на емисиите на вредни вещества (газове и твърди частици) от автомобилния транспорт в градовете. • Създаване на сигурна и достъпна инфраструктура за движение на пешеходци и колоездачи в градската среда. • Намаляване на шумовото замърсяване от автомобилния и въздушния трафик. • Прилагане на добри практики за защита на здравето на хората.

18. 3. Отпадъците – ресурс за нова зелена икономика на рециклиране и зелена енергия • Нова европейска директива - да превърне отпадъците в ресурс. • Формиране на нов тип икономика чрез нова йерархия. • 50% цели за рециклиране на битови отпадъци. • 70% рециклиране на строителни отпадъци. • Нова стратегия за ресурсна ефективност в ЕС - до 2020 година трябва да се постигнат нулеви нива на депониране на отпадъците .

19. Специфични цели (1): Преодоляване на огромното изоставане в изграждането на базисната инфраструктура. Надграждане на съществуващата инфрастуктура с по-високотехнологични техники и технологии. Осигуряване на зелен растеж чрез преструктуриране на бизнеса и промяна на инфраструктурата - по-добра възвръщаемост на природни, човешки и капиталови инвестиции, намаляване емисиите на парникови газове. Използването на ресурсно ефективни технологии, осигуряващи високи нива на рециклиране на битовите отпадъци. Насърчаване на инвестициите в зелен растеж чрез разработване на нов пакет от финансови инструменти за управление на отпадъците на база на добрите европейски практики.

20. Специфични цели (2): • Цялостна преоценка на принципа „отговорност на производителя”. • Прилагане на пакет от мерки за рециклиране и оползотворяване на строителните отпадъци. • Отговорно управление на утайките, получени като отпадък при пречистване на отпадъчни води. • Стимулиране на подхода RRR (Reduce, Reuse, Recycle) – ограничаване на генериране на отпадъците, разширяване на повторната им употреба и рециклиране.

21. УПРАВЛЕНСКИ ЦЕЛИ В. Преход към нисковъглеродна икономика 1. Перспективата на нова нисковъглеродна индустрия Нов тип икономическа политика - ориентирана към устойчивост, като се удолетворяват едновременно приоритетите на околната среда и промишленостт Обединява икономически и социални интереси с природоопазване и устойчивост. Концептуалната основа на процеса е идеята за водеща роля на „зелените пазари”, като основен източник на работни места и критерий за международна конкурентоспособност

22. Специфични цели: • Разработване и приемане на Национална стратегия за нисковъглеродна икономика 2013-2020 и План за действие към нея. • Актуализиране на концесионните режими и практики . • Установяване на устойчив енергиен микс в електропроизводството. • Разширяване използването на екологосъобразни технологии и екоиновации във всички сектори на икономиката. • Институционална подкрепа за внедрявнае на технология за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и чисти въглищни технологии.

23. България е на последно място по индикатор енергийна ефективност за 2006 г. (1554.01 toe/1000 евро), сред 27-те страни членки на ЕС (202.45 toe/1000 евро). • Постигане на устойчиво екологосъобразно развитие на енергетиката в страната • Намаляване на енергийната интензивност на БВП • Намаляване на енергоемкостта и суровиноемкостта на промишлеността. • Разнообразяване на енергийните източници. • Увеличаване на дела на възобновяеми енергийни източници в електроенергийния баланс на страната • Покриване на изисквания на ЕС за намаляване на газовите емисии с 20% до 2020 г. • Насърчаване въвеждането на енергоспестяващи и екологосъобразни технологии. • Въвеждане на стандарти за нива на карбоновия отпечатък и системата на зеления калкулатор във всички публични, индустриални и битови дейности • . • Борба с енергийната бедност. • Въвеждане на критерии за енергийна ефективност при всички обществени поръчки. Повишаване на енергийна ефективност на българската икономика

24. Стимулиране на достъпа на производителите на електрическа енергия от ВЕИ до електроенергийните мрежи. • Въвеждане на „интелигентни енергийни мрежи”. • Стимули за въвеждане на ВЕИ в градска среда - премахване на техногенния натиск от енергопроизводството в природна среда. • Нормативна промяна за стимулиране на „интелигентни, зелени сгради”. • Инвестиционна, данъчна и слединвестиционна подкрепа за производство на електроенергия от ВЕИ. • Карти за „горещите точки” на инвестиционните намерения за ВЕИ в природна среда, включително зоните по мрежата на НАТУРА. • Въвеждане на финансови стимули и данъчни облекчения за използване на биомаса за производство на енергия. Насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници

25. Ускорена газификация за битови, индустриални и публични потребители • В края на 2011 г. само 2,4 % от българските домакинства са газифицирани. За сравнение, в ЕС средният показател е 40%. • Финализиране на междусистемните газопреносни връзки на България с Гърция, Румъния, Турция и Сърбия. • Приоритетно разглеждане на възможността за проекти на CNG терминал на Черно море и LNG терминал включително в рамките на съседните държави. • Стимулиране на технологии за газификация без наличие на преносна мрежа (CNG и LNG) • Осигуряване на достъп до газопреносната мрежа и нормативно облекчаване на възможността за доставка на метан прозведен от биомаса. • Създаване на условия за реализиране на Европейската инициатива „Зелени транспортни коридори”, чрез достъп до природен газ по линията на Транс-Европейските пътни коридори. • Допълнителни стимули за използването на транспортни средства задвижвани на природна газ в градска среда. • Институционална и държавна подкрепа за пилотни проекти, разработени съвместно с Българското водородно общество за метан-водород и чист водород.

26. За устойчив енергиен баланс – обследване на възможностите на ядрената енергия в съвременни условия • Максимално удължаване на експлоатационния срок на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй” • Икономически рационализъм и прозрачност с цел обективно решение за изграждане на нови ядрени мощности, в това число проекта АЕЦ „Белене” • Акцент върху превенцията на риска и безопасността при използването на ядрени технологии • Въвеждане в експлоатация на Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци • Осигуряване на лицензия за експлоатация за Хранилище за отработено ядрено гориво след 2014 г.

27. 2. Зелени работни места • Eкологично съобразена заетост, която има ограничено негативно въздействие върху средата и обслужва устойчиво развитие на икономиката, социалната сфера и околната среда. • Специфични цели (1): • Статистически показатели за зелени индустрии, умения и професии – въвеждане. • Стандарти за заемане на конкретни зелени места – въвеждане. • Създаване на професионална квалификация за зелена заетост. • Двоен дивидент – увеличение на непреките данъци върху «мръсни» производства и намаляване на на преките данъци върху трудовите разходи на ‘зелени’ производители.

28. Специфични цели (2): • Стимули за разкриване на „зелени работни места”за компаниите и производителите. • Зелени работни в пълния производствен цикъл: добив, преработка, реализация. • Работни места генерарирани от принципа RRR – редуциране, ре-ползване и рециклиране. • „Зелените работни места” като алтернативна заетост и поминък за маргиналните групи. • Нормативна и данъчна подкрепа за разкриването на високотехнологични „зелени работни места”.

29. 3. Превантивни политики за опазване на околната среда • Подпомагане на инвестиционния процес чрез намаляване на обхвата на задължените лица и облекчаване на административните процедури, в рамките на установените добри практики на Европейския съюз. • Специфични цели (1): • Актуализиране на законовата уредба за ЕО, ОВОС, ОС, комплексни разрешителни, и разрешителни за предотвратяване на големи аварии с опасни химични вещества, търсене и налагане на екологична отговорност; • Създаване на механизми за контрол във връзка със Закона за биологичното разнообразие. • Облекчаване на административни и разрешителни режими. • Продължаване на политиката по децентрализация на административните услуги.

30. Специфични цели (2): • Подобряване функционирането на публичните регистри. • Изготвяне и приемане на Национален план за действие за насърчаване на „зелени” обществени поръчки. • Строг контрол по изпълнението на условията в издадените комплексни разрешителни, (КР) на всички оператори. • Постоянен контрол на разрешителни за предотвратяване на промишлени аварии, свързани с опасни химични вещества, и ограничаване на последствията от тях. • Контрол по отношение на качеството на атмосферния въздух. • Ефективна система за контрол върху нивата на промишлен шум, вредни вибрации и вредностите от транспорта. • Периодични проверки на комплексните и значими язовири в страната. • Засилване на контролната дейност за съхранение на биоразнообразието. • Улесняване на достъпа до информация за състоянието на компонентите на околната среда.

31. 4. Устойчиво селско стопанство с грижа за околната среда • Баланс между осигуряване на хранителни продукти - опазването на околната среда - икономическото развитие на селските райони. • Преодоляване натиска от сектора върху компонентите на околната среда: загуба на биоразнообразие, замърсяване на водите, загуба на почвено плодородие. • Измененията на климата създават трайни тенденции към засушаване и драстично повишаване на температурата

32. Специфични цели: • Провеждане на активна инвестиционна политика, съчетана с опазване на биоразнообразието, водите и почвите • Опазване на биоразнообразието и устойчиво управление на земеделските земи с висока природна стойност. • Комасация и определяне на изисквания за ефективен комплекс от култури • Поддържане на постоянни пасища. • Развитие на биоземеделие. • Възстановяване на поливното земеделие и намаляване замърсяването на водите от земеделските дейности с нитрати и пестициди. • Предотвратяване на деградацията на почвите, в следствие на прилагане на неустойчиви земеделски практики. • Повишаване на почвеното плодородие, чрез използване на компостиране на органични отпадъци и животински тор. • Намаляване на емисиите на метан и амоняк от селското стопанство, посредством екологосъобразно съхраняване и използване на отпадъчната биомаса. • Запазване на забраната за освобождаване на ГМО в околната среда.

33. 5. Интеграция на туризъм и околна среда • Устойчивият туризъм - повишаване на доходите, разкриване на нови работни места, опознаване на културното наследство, с рационално използване и опазване на природните ресурси. • Специфични цели: • Разширяване дела на специализираните форми на туризъм (културен, SPA, балнео и уелнес, еко-туризъм и др.) • Въвеждане на екомаркировка и екосертификати като стандарт за туристически съоръжения и предлагани услуги.

34. Специфични цели (2): • Намаляване на натиска върху околната среда от туристическия сектор и развитие на устойчив туризъм • Намаляване въздействието от туристическия транспорт • Минимизиране на използването на ресурси и производство на отпадъци свързано с туризма • Интегрирана защита и опазване на природното и културно наследство • Защита и опазване на типологиите български природен и културен ландшафт • Съвместяване на териториите от Националната екологична мрежа с културните туристически маршрути и коридори • Насърчаване развитието и предлагането на продукти и услуги, основани на природното и културно наследство • Включване на нови природни и културни обекти в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство

35. Международно сътрудничество за опазване на околната среда • Протокола от Киото и Европейската схема за търговия с емисии • Специфични цели: • Активно включване на България в Европейската схема за въглеродна търговия от 2013 г. • Поддържане на възстановената акредитация на България за търговия с емисии на парникови газове в началото на годината и отворен достъп на Националния регистър до международната и европейската търговия. • Укрепване на изградената Национална система за извършване на инвентаризацията на емисиите на парникови газове. • Ефективна междуправителствена търговия и финансиране на проекти за намаляване на емисиите на парникови газове чрез Националната схема за зелени инвестиции. • План за разпределението на безплатни квоти на национално ниво през третия период на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове от 2013 г. до 2020 г. • Разработването на Национална стратегия за адаптация към изменението на климата.

36. 2. Устойчиво управление на средствата от европейските фондове за опазване на околната среда Констатирани проблеми Оперативната програма „Околна среда” (ОПОС) е основният финансов инструмент - ВиК инфраструктурата на най-големите населени места и системите за управление на битовите отпадъци в 23 региона от страната, която да обслужва над 5 млн. население. Към в началото на 2012 г. програмата е с най-ниска оценка от Европейската комисия (ЕК) и с най-висок риск за преустановяване на плащанията. Анализите показват, че съществуват съществени проблеми при администрирането и регулирането на ОПОС. В начлото на 2012 г. са изплатени 11,40% от средствата, като това включва и авансови плащания. Реалният процент на усвоени средства е 6,24%. Заплахата е, че реалните загуби по ОПОС могат да достигнат 40 млн. от средствата по оперативната програма само за 2012 година.

37. Специфични цели: • Оптимизиране и систематизиране на управлението на средствата по ОПОС. • Оптимизиране на ефективността на процедурите на директно предоставяне на финансиране на приоритетните общини и регионални сдружения за управление на отпадъците. • Детайлизиране на указания за подготовка на проекти за общините. • Ясни правила за финансово управление и контрол. • Опростяване на процедурите – особено тези за верификация на представените от бенефициентите искания за средства и за докладване. • Регулярност при плащанията към бенефициентите. • Създаване на административен капацитет в управляващите органи и междинните звена • Финансови стимули за служителите заети в управлението на европейски средства, които да са пряко обвързани със степентта на усвояването им • Системно повишаване на квалификацията • Оптимизиране на системите за директна комуникация с бенифициентите

38. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! Атанас Костадинов bsp. suvet.oskp@gmail.com