на тема: ПРИНОСЪТ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА РАЗГРОМА НА ХИТЛЕРОФАШИЗМА ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

1. на тема:ПРИНОСЪТ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ЗА РАЗГРОМА НА ХИТЛЕРОФАШИЗМА ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА Автор: Ивелин Огнянов Димитров GSM: 0883363924, e-mail:ivelin_o@abv.bg Ръководител: Донка Атанасова Дамянова GSM: 0885783705, e-mail:d.a.dam@abv.bg

2. Съдържание: • 1. България на страната на Тристранния пакт • 2. Присъединяване към Антихитлеристката коалиция • 3. Участие в първа и втора фаза на войната • 4. Резултати

3. След разгрома на Франция и сложни дипломатически игри на 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт на Германия, Италия и Япония и техните съюзници и влиза във Втората световна война. • Във Виенския дворец Белведере министър-председателят Богдан Филов, съгласувано с цар Борис III, подписва договора за присъединяването на България към пакта.

4. Протоколът от Тристранния Пакт, с подписа на Филов

5. Разрушени жилища след бомбардировките в София • На 13 декември 1941 г. българският парламент приема Декларация за обявяване на война на САЩ и Великобритания, което е повод за англо-американските бомбардировки не само над военни, но и над цивилни обекти. • Бомбардирани са 168 населени места.. • Хвърлени са близо 50 000 разрушителни и запалителни бомби • Разрушени са 1200 сгради • Убити - 1828 човека • Ранени - 2300

6. На 7 септември 1940г. е подписан Крайовският договор, с който Южна Добруджа е върната на България, • България си връща и управлението над загубената след Първата световна война Западна Тракия, към която са включени и островите Тасос и Самотраки, както и източната част на Егейска Македония. • Под българска администрация попадат и по-големият дял от Вардарска Македония, Западните покрайнини и части от Поморавието, при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор.

7. Сградата на Народното събрание след бомбардировките над София Разрушената сграда на Централните хали в София след бомбардировките на САЩ и Великобритания през 1944 г.

9. Съгласно спогодбата, България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени "под временно българско управление’’. • Във войната според договореностите България не участва в активни военни действия и не изпраща войски на Източния фронт • През декември 1940 година ,следвайки германския пример е приет Закона за защита на нацията, насочен срещу българските евреи

10. 2.ПрисъединяванекъмАнтихитлеристката коалиция • На 5 септемри 1944 година СССР обявява война на България • Участието на България на страната на Антихитлеристката коалиция през Втората световна война официално започва, когато правителството на Константин Муравиев обявява война на Нацистка Германия на 8 септември 1944 година. • Военните действия започват след идването на власт на правителството на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. • Войната преминава през два периода (фази). Константин Муравиев

11. Първа фаза на войната • Първата фаза обхваща времето от септември 1944 до края на ноември 1944 година. • Българските войски действат на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия. • В първата фаза България участва с 455 000 войници, разделени в три армии.

12. Владимир Димитров Стойчев e български военен, политически и спортен деец, генерал-полковник. През 1944 г. става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944–1945) е командващ Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска - Австрийските Алпи. На 8 май 1945 ген. Стойчев подписва споразумението за демаркационна линия с командващия Осма британска армия ген. Кейтли. На 24 юни 1945 г. той е единственият чужденец, участвал в Парада на победата в Москва. Първа армиия Владимир Димитров Стойчев

13. Втора армия • През септември-ноември 1944 г. се извършва мобилизация, съсредоточаване и стратегическо развръщане на Българската армия, която e включена в състава на съветския Трети украински фронт. • Главнокомандващ българската армия е генерал-лейтенант Иван Маринов. Проведени са четири настъпателни операции: Нишката и Косовската – от Втора армия с командващ генерал-лейтенант Кирил Станчев Нишко - Косовка операция

14. Четвъртаармия (командвана първоначално от генерал-майор Боян Урумов, а впоследствие от генерал-майор Асен Сираков) действа на Горноджумайско-велешкото оперативно направление, където българската армия нанася своя осигуряващ удар. Там тя провежда от 15 октомври до 14 ноември Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция. Задачата на армията е да овладее района на Щип и като прегради направленията Струмица–Пехчево и от Щип към Кратово, да осигури левия фланг на Българската армия. Четвърта армия

15. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. • Пред българската армия, като част от силите на съветския III Украински фронт, се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е". Командването на 2-ри Украински фронт. Толбухин е третият от ляво на дясно, 1944 година

16. Боевете при р. Морава • Настъплението започва на 8 октомври след артилерииска и авиационна подготовка. Преломен момент в операцията е 10 октомври, когато след въвеждането на Бронираната бригада войските навлизат в долината на р. Морава.

17. Проведена е от 8 до 18 октомври от Втора армия Задача –да овладее района на Ниш и оттеглянето на немските части при река Морава Армията работи в синхрон с Трети украински фронт и югославските партизани Четири дни по – късно е освободен Ниш, а в района на Мерошина са разгромени основните сили на оттеглящата се 7-а SS дивизия “Принц Ойген” Нишката операция

18. Косовската операция е съответно продължение на Нишката и се провежда от 25 октомври до 30 ноември. Задача на армията е да разгроми отбраняващия се противник и да излезе в района на Косово поле. На 19 ноември при трудни зимни условия е освободена Прищина Косовската операция

19. Главнокомандващ генерал Владимир Стойчев Провежда се от 8 октомври до 19 ноември Задача – да овладее районът на Куманово и долината на река Морава и Вардар Жестоки Боеве се водят при Крива паланка,Стражин,Страцин и Куманово Операцията при Страцин и Куманово Операцията при Страцин и Куманово

20. Битката при Страцин

21. Ръководи се от генерал Боян Урумов и генерал Асен Сираков Задача- да осигури левия фланг на българската армия при Щип и Кратово Освобождават Кочани,Щип ,Велес, а с помощта на Първа армия освобождават Скопие Брегалнишко-струмишката операция -14 Х до 14 ноември

22. Оценки за българската армия • Ген.Е.Рихберг-началник щаб на група немски армии:”Българката армия е боева сила ,способна да прегради пътя за изтеглянето на германците” • Вестник ”Кришчън Сайънс Монитър” от 10 декември ”Българите играха важна роля за сломяване на германската армия” • Генерал Тито: “С помоща на българската армия беше освободена Македония”

23. Втора фаза на войната • Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. командващи-ген.Владимир Стойчев и ген.Щерьо Атанасов • Българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. • Във втората фаза България участва със110 000 войници, обединени в Първа българска армия - III, VIII, X, XI, XII, XVI пехотна дивизия,в помощ на Трети украински фронт

24. Сремската операция От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия.

25. От 6 до 19 март 1945 г. По време на Дравската операция се водят ожесточени боеве между българската армия и немските войски в района на река Драва:Дравасоболч и Драваполконя Боевете при река Драва

26. Преследва оттеглящия се противник Достига Велики Ког,Витан, Шаловаци Среща с настъпващите от запад английски войски Операцията при р.Мур

27. Последните сражения на българската армия с германските войски се водят в Австрия, в околностите на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до около 15 май 1945. Български,английски и съветски военоначалници в Клагенфурт – май 1945г.

28. Превземането на Берлин • Капитулацията на Нацистка Германия (9 май 1945 г.) заварва българските войски достигнали до района на Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна до пълния им разгром.

29. Загинали войници – 35 хиляди 10 700 загиват на фронтовете в Сърбия, Македония,Унгария и Австрия Избегната е надвисналата опасност от нова национална катастрофа. Мирният договор между България и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж. Огромното стопанско и духовно напрежение на българскиянарод и държава е свидетелство,че целият потенциал на българската нация е включен в общата борба за унищожаването на хитлерофашизма Успешното участие на Българската армия във Втората световна война дава възможност да се защити териториалната цялост на България Резултати :

30. Източници: • http://www.lostbulgaria.com • http://bg.wikipedia.org • http://rdsc.md.government.bg/ • http://www.nytimes.com/ • http://www.novinar.net • История и цивилизация – 11клас, изд. Просвета